Слънцето морно грее...
жена на бял кон галопира
роклята и бяла дълга,
фино разпиляна
в пространството се вее,
разстила!  

Чу се тропот на копита,
сух  облачен прах бързо се вдига!
Внезапно коня изскимтя, 
вдигна неочаквано предни  копита!  
Изправени грациозно,
като орел  над земя,
така се застояват! 

Коня стои на задните си крака,
внимателно пристъпяше сякаш танцува,
загрижено пазейки самодивата, 
а беше уплашен!!!   

Девойката грациозно се изправи
едновременно с коня си.
Водопада плиска водите си,
едри капки се стичат по тялото,
търкалят се по лицето, краката.

Роклята мокра, прозрачна,
очертава извивките на изваяното,
изящно загоряло тяло,
а ботушите и кожени
до глезена се пълнеха с течащата вода!    

Младия мъж чу скимтенето на коня!!!
На своя черен, породист, лъскав, жребец
се скри зад цъфнал разбушен храст!
Гледа я..през прах, задух и слънчева мараня!
Водопада шурти, пръска, разхлаждащите си води. 
Навсякъде зеленина, планини, гигантски дървета.
Младежа изкара панфлейта, засвири нежна романтична мeлодия…

28.06.2020 
автор: Диана Стоименова/ Природна жена